|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ранен/болен юнак и сестра му
Разболял ми се й млад Божил,
млад Божил, млада войвода,
че лежа Божил, че боля
дури ми девет години.
Сичките го й забравили,
родове и комшии,
Миличка не го й забравя,
Миличка мила сестрица...
Из двор си ходи и плаче,
и сълзи си рони като дъжд,
като дъжд - дребен маргарит.
Отде я съзря батю й,
той на Миличка думаше:
- Миличке, мила сестрицо,
защо по двор ходиш и плачеш,
сълзи си рониш като дъжд,
като дъжд - дребен маргарит?
Миличка дума батю си:
- Бате ле, батьо Божиле,
бе, батьо, додяло ми се й,
додяло и довидяло
аз тебе болен да гледам -
девет ти рани да вържа,
девет ти рани от курушум,
десета рана - от сабя!
Божил Миличка думаше:
- Гледай ме, сестро, гледай ме,
гледай ме и ме отгледай -
на лято колкот' спечелим,
на ортак ще го делиме,
из едно ще го ядеме,
из едно ще го пиеме...
Водица, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|