* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Гълъб гука у гора зелена,
у горица нигде никой нема,
саде ми йе Дамян болен юнак,
на Дамяна тия люти рани,
осъмдесе рани съчмалии,
седемдесе рани куршумлии.
Що са рани од Божи работа,
они бола и не бола яко.
Що са рани од гиздави моми,
они бола, та на сърце тежи.
При Дамяна нигде никой нема,
саде ми йе Яна ядна сестра,
коси гори, та рани засаля,
дари дере, та рани везуйе.
А Дамян ю потио говори:
- Леле Яно, леле ядна сестро,
брат ти нече од рани да умре,
нел че умре за студена вода.
Да донесеш той студена вода!
Проговори Яна ядна сестра:
- Леле брале, леле мили брале,
гъста гора, а далек йе вода,
не че можем, брале да погидим,
да погодим ни вода да бидем,
не че найдем той бистри изворе!
Беки, брале, я изворе найдем,
ка се язе от тъде повърнем,
не че, брале, тебе да погодим,
да погодим тука да те найдем,
гъста гора, а далек йе вода!
Проговори Дамян добър юнак:
- Фала тебе, Яно ядна сестро,
я отсечи треска од ябълка,
та разлюти мой люти рани,
та наточи кърви у румене,
па си пойди през гора зелена:
дека минеш през гора зелена,
забележи дървие и каменье,
бележи ги с тия църни кърви,
ега, сестро, водица донесеш!
И она йе брата послушала,
та везела треска од ябълки,
та разлюти тия люти рани,
па наточи кърви у румене,
па си пойде през гора зелена.
Дека мина през гора зелена,
забележи дървие и каменье,
па си найде той студена вода,
та наточи той студена вода.
Па си пойде Яна ядна сестра,
па си пойде през гори зелени.
Завана си тия ситна роси,
та одмила дървие и каменье,
одмила йе тия църни кърви.
Загуби се Яна ядна сестра,
загуби се по гора зелена.
Три дни оди по гора зелена,
па не може брата да погоди,
да погоди брата да си найде.
Найдоха я вили самовили,
вили си на Яна говора:
- Фала тебе, Яно ядна сестро,
къде носиш той студена вода?
Твой се браток със душа растави.
Разлюти се Яна ядна сестра,
та удари стовна од каменье,
та си строши той зелена стовна.
Па си пойде Яна ядна сестри,
па си пойде, без вода си ойде,
та си найде нойно мило брате,
още живо не било умрело.
Тогай се Яна повърнала,
везела йе той стовна зелена,
стъркнала се през гора зелена,
та отиде на бистри изворе,
та наточи той студена вода.
Дори Яна при брата да биде,
да занесе той студена вода
и брат й се със душа раставил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010