* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен Дойчин у горица лежи
и при него нигде никой нема,
само една сестра Кателена,
и на него деведесе рани,
деведесе рани куршумлии,
осемдесе рани съчманлии.
Чембер бере сестра Кателена,
чембер бере, рани превързуе,
божур трие сестра Кателена,
божур трие, рани засипуе.
Дойчину се врло досадило
от сестрино меко постилянье,
от сестрино леко покриванье,
от сестрино зглаве нарежданье,
от сестрино благо гощаванье.
Дойчин сестра потио говори:
- Чуй ме, сестро, чуй ме, мила сестро,
припи ми се вода от Ибера -
мож ли, сестро, Ибер да погодиш?
Я сестра му потио говори:
- Лесно, братко, Ибер че погодим,
а от тамо шаторо не мога.
Я Дойчин й потио говори:
- Я развържи мои люти рани,
развържи ги, та ги разкрвави,
наточи си кърви у руменче -
къде минеш, сестро, се бележи,
се бележи дрве и камене,
и бележи пребела шатора,
та шатора от там да погодиш!
Послуша го нему мила сестра,
та развърза нему люти рани,
развърза ги и ги разкрвави,
та наточи кърви у руменче -
къде мина сестра се бележи,
се бележи дрве и камене,
и бележи пребела шатора,
па отиде на Ибер за вода.
Дойчин си се на Бога помоли:
- Дай ми, Боже, ситна, летна роса,
да отмие дърве и камене,
да не може сестра да погоди,
та да мога душа да издъхнем -
стига мъки и стига жалове,
стига мъчих мойта мила сестра,
нека иде дом да си съгради,
да отгледа деца като мене,
та да може турци да прогоня!
Таман това Дойчин да издума,
заросила ситна, летна роса,
та отмило дрве и камене.
Изгуби се сестра Кателена,
изгуби се сестра от Дойчина.
Дорде сестра Дойчин да намери,
Дойчин си се със душа разделил.
Намери го нему мила сестра,
жално плаче, ощ по-милно реди:
- Леле, братко, леле, мили братко,
що ме мене ти врло излъга,
тебе, братко, със душа оставих,
тебе, братко, без душа намерих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010