* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Бре, що се лъска на Стара Планина?
дали ми е това бели снега?
О, ели си е това сиво стадо?
Бре, нито ми е това сиво стадо,
бре, нито ми е това бели снега.
Да бе това бели снега, щеше се стопи,
да бе сиво стадо, щеше да навърви.
Бре, ем ми си е Янкулов бел чадера,
тамо си лежи под бел чадера,
бре, тамо лежи Янкула юнака:
болен лежи девет година време,
бре, та ми тегли, богме, девет рани;
не ми умира Янкула юнака,
нето умира юнак, ни станува!
Ем си помоли Янкула юнака:
- Боже мили, сполай ми на тебе,
като умирам, Боже, нито станувам,
веке ми се живот додеяло,
а от леженье девет години време,
я ме земи, Боже, я ме дигни!
Ем ми продума два божи ангеле:
- Бре, сега има, Янкула юначе,
бре, сега има дваж как сме дошли,
бре, на тебе душа да ти вземеме.
Ай, що ми седи твоята милна сестра,
ай, милна сестра, богме, жална Яна,
бре, изпрати я вода да наточи,
от бели Дунав с позлатни ибрици
Бре, дума ми рече Янкула юнака:
- Ай варай, варай, богме, жална Яно!
Ай земи, сестро, тава малко нокче,
ай земи, сестро, позлатни ибрици:,
ходи ми, сестро, до бели Дунава,
налей ми, сестро, и студена вода.
Я му продума, богме, жална Яна:
- Я чуеш, брате, Янкула юнака!
Да ми е Дунав, брате, надалече,
дур да заминам низ поле Загорско,
дур да заминам високи планини,
ки си загубем по гора зелена!...
Дума ми рече Янкула дунака:
- Я земи, сестро, това малко нокче,
та ми разрани моите девет рани,
та ми наточи, сестро, църни кърви,
замини, сестро, по гора зелена,
замини, сестро, низ поле Загорско:
дека заминеш, сестро, бели камен,
кърви сипи, нишан да фатиш;
ай, да заминеш по гора зелена,
дека си видиш то дърво зелено,
кърви сипи, нишан да си фатиш.
И ми послуша, богме, жална Яна,
бре, та е зела това малко нокче,
де си разрани, богме, девет рани,
та си налея тее църни кърви;
бре, та ми ходи низ поле Загорско:
дека ми види това бели камен,
бре, та ми сипи тее църни кърви,
кърви сипи, нишан да ми фати,
ага замина и гора зелена,
бpе, да замина през дърви зелена,
кърви сипа, нишан да ми фати.
Как да достигна бели Дунава,
ем ми наточи два златни ибрици,
я си повърна, богме, жална Яна,
я си повърна назад да ми иде.
И даде господ това църни облак,
де си затемни от ясното небо,
ем си ми спадна и та темна мъгла,
ем си зароси тае дробна роса.
Как ми зароси тае дробна роса,
бре, та измие тее църни кърви,
ем ми загуби нишане по гора,
та се загуби, богме, жална Яна.
Бре, та ми ходи три дни и три нощи,
я си ми шета по гора зелена;
де си ми плаче, богме, жална Яна,
ем си се моли у гора зелена:
- О, Боже мили, сполай ми на тебе,
дай ме, Боже, синя кукувица,
яз да си фъркам у гора зелена,
яз да излегам на ден иа Благовец,
яз да си ходем до Енов-дене,
яз да си ходем от дърво на дърво,
ем да си рукам Яикула юнака,
яз да си терам мойо милен брата,
белке си видем негди бел чадера.
Стори господ синье кукавица,
бре, та ми ходи по гора зелена,
да си ми рука Янкула юнака,
брата си тера от дърво на дърво,
Тога остана синье кукувица.
А от тога е песна останала,
я да си пои, да си приказува.
От Бога здраве, от мене песна,
радо било кой ми е слушало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010