* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен лежи Янкул юнак
в равно лоле пот бел чадер,
девет години болен лежи,
и си тегли девет рани,
ни умира, ни станува,
веке му се додеяло!
Тамо седи милна сестра,
милна сестра жална Яна,
та си гледа Янкул юнак,
и му мие девет ране.
На Янкул се додеяло
от леженье девет годин,
Бога се е помолило:
- Боже мили, сполай тебе,
я ми земи моя душа,
я ми здигни по таснина
яз да ходе да живова.
Говорет му ангелето:
- Колай тебе да ти вземеме
твоя душа, ке да умреш,
не можеме да прейдеме
от твоята милна сестра,
тука седи и се плаче,
та си чува милен брата.
Тога рече Янкул юнак:
- Земи, сестро, два ибрика,
извади ми малко нокче,
разрани ми девет ране,
та наточи црне кърви,
та замини равно поле,
равно поле Загорското,
и замини силни горе,
силни горе планинете,
иди, сестро, на бел Дунав,
раточи ми студна вода,
ке попием, да оздравем.
Отговори милна сестра,
жална Яна на Янкула:
- Млад Янкула, мой брате!
Дунав ми е яко далече,
не ме стигна бели Дунав
да наточе студна вода,
ке загубе патовето,
нема веке да те найда.
Отговори млад Янкула:
- Земи, сестро, црне кърви,
дека вадиш бели камен,
на камене кърви сипи,
кърви сипи, нишан фати;
дека видиш старо дърво,
и на дърво кърви ситга,
кога, сестро, да се врнеш,
колай мене ке ме найдеш.
Излъга се жална Яна,
та си земе малко нокче,
разрани му девет раии,
наточила черне кърви,
заминала низ полето,
дека види бели камен,
на камене кърви сипе,
дека види старо дърво,
кърви сипе, нишан фати.
Достигнала бели Дунав,
измияла два ибрика
наточила студна вода.
Кога назад да се врне,
даде господ по небето
облаците и мъглите,
затемниха по небето,
испаднаха по земета;
темно се е затемнило,
дребна роса заросила,
загуби се жална Яна!
Дребна роса кърви изми,
нишане е загубила,
загуби се до три дане,
загуби се по горите,
тамо вика и си плаче:
- Боже мили, сполай тебе,
направи ме едно пиле,
едно пиле кукавица,
да си хвъркам по земята,
по горите по древета,
от високо да си гледам,
да си рукам мойго брата,
мого брата Янкул юнак.
Сторило е кукавица,
и се вдигне темна мъгла,
запрело е дребна роса.
Теа ходи да си кука,
док' не здъне, брат си рука,
брат си рука Янкул юнак.
От това е кукавица
останала направена,
да си рука милен брата
напролет от Благовец,
от Благовец до Енов ден.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010