* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Дона билье брала,
Доне, елин Доне,
билье и коренье
по гора зелена.
Не е билье брала,
но брата тражила,
брата Миаила.
Кого сретне Дона,
секого прашуе;
кукувица сретна,
и нея прашала:
- Кукувице, дане,
на високо летиш,
на далеко гледаш,
не виде ли, дане,
мойо мили браток?
Кукувица вельи,
вельи и говори:
- Доне, елин Доне,
и да съм го вишла,
я го не познавам!
Един юнак, Доне,
у гора зелена,
под сенкя дебела,
тамо болен лежи...
Па си пойде Дона
през гора зелена,
та си найде Дона
ноен мили браток.
Щом го виде Дона,
веднаг се разплака,
седна си до него.
Сълзи рони Дона
и брата прашуе:
- Кажи, братко, кажи,
от що болен лежиш?
Я браток ву, море,
вельи и говори:
- Не смеем, Доне, не смеем,
не смеем да ти кажем -
джам си разкажльиво,
джам че ме разкажеш
по мои дружина,
по твои другачки...
- Нечем, братко, нечем,
нечем да разкажем;
ако те разкажа по твои дружина,
по мои другачки -
алов чорап плетем,
да го не изплетем,
тънко платно ткаем,
да го не изткаем!
А браток ву, море,
вельи и говори:
- Иди, Доне, иди,
вода ми донеси -
че си умрем, Доне,
за студена вода!
Я Дона му вельи,
вельи и говори:
- Не смеем, братко, не смеем,
да те не изгубим!
- Нечеш, Доне, нечеш,
па че да ме найдеш!
Итра била Дона,
та се е сетила -
отсекла си Дона
маленкото пръсте,
белези турила
по камик, по дърво.
Ем си лежи брат ву,
ем си Бога мольи:
- Дай ми, Боже, дай ми
ти ситна росица -
да умие, Боже, сестрини белези,
да не може, Боже,
сестра да ме найде!
Пожальил си Господ
Донин мили браток,
даде Господ, море,
бре, ситна росица,
та си отми, море,
сестрини белези,
и он си се, море,
от душа раздели!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010