|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ранен/болен юнак и сестра му
Уж е Милка биле брала,
не е биле брала - брата е тражила,
брата е тражила из гора зелена.
Тражила го е три дни и три нощи,
тражила го е, нашла го е,
нашла го е дека болен лежи,
нашла го е Милка и му вели-говори:
- Мека ли е, братко, земя за постеля,
мека ли е, братко, зглавница от камик,
жежка ли е, братко, шумена завивка?
Братко, мили братко, от що болен лежиш?
- Сестро, мила сестро, нема да ти кажа -
оти си ми много, много приказлива,
та че ще ме прокажеш на твоите дружки,
по твоите дружки, по моя дружина...
- Нема, братко, нема да изкажа;
тънко платно ткая - да го не доткая,
ален чорап плета - да го не доплета,
свилен ръкав вежа - да го не довежа!
- Сестро, мила сестро, вода ми се пие,
вода ми се пие, иди ми донеси!
- Ч'ида, братко, ама път да не побърсам!...
- Я развържи, сестро, моя люта рана,
та наточи, сестро, тия църни кърви,
та бележи, сестро, дръвье и каменье,
бележи, та по них път да не загубиш...
Послушала го е, направила го е.
Па си ойде доле за студена вода.
А болен се брат на Бога моли:
- Дай ми, Боже, ситна роса и ситен дъжд -
да измие, Боже, дръвье и каменье,
да ги измие от тия църни кърви.
Роса е заросила, та е измила църни кърви.
Върнала се е Милка, път сбъркала.
Викнала Милка и се Богу моли:
- Я ме стори, Боже, макар мало пиле,
макар мало пиле, макар куковично,
та да кукам-кукам весден-весденчица,
ега да си найда моего мила брата!...
Бобошево, Дупнишко; жътварска (СбНУ 42, с. 244 - "Не верува
на сестра си, оти е много приказлива").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|