* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Я снощи, мамо, отидох
на чобан Петка кладенец,
там си либето заварих -
със друго, либе приказва
и моя пръстен менува.
Аз рекох - ще го прокълна,
сърце ми клетва не даде,
ами се назад повърнах,
залибих Стойча млад юнак.
Той няма къде да иде,
ами се болен разболя.
Ази се чудя и мая
за какво да се нарека
покрай Стойчови да мина,
да видя Стойча що лежи,
що лежи, мамо, що боли.
Излязох хладно мазане,
извадих бели ръкави,
разточих тънка налима,
отивам да ги зашивам,
покрай Стойчови минавам.
Стойчо на двори лежеше,
мама му диван стоеше,
с китка му сянка пазеше,
с лъжица му уста квасеше,
и си на Стойча думаше:
- Я стани, Стойчо, да видиш
какво ти добро път мина.
Стойчо мами си думаше:
- Недей ме, мамо, недей ме,
това ме добро разболя,
разболя, мамо, изяде,
та болен, мамо, да лежа,
да лежа, докато умра.
Додето Стойчо да издума
и се от душа отдели.
Мама му викна да плаче,
до Бога глас се издигна,
ама се Стойчо не връща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010