* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял ми се й млад Милан,
млад Милан, млада войвода.
Че лежал Милан, че болял
цели ми девет години.
Милан го вънка извели
на двори, на калдаръма
на девет педя и миндеря.
Майка му диван стоеше,
китка босилек държеше,
люти му мухи бранеше
и на Миланя думаше:
- Синко Милане, Милане,
повдигни глава от възглави
и болна снага от постели.
Погледай долу и горе
към Беглишките хармани,
към златешките амбари,
какво ми хоро играй.
До всяка мома и момък,
до твойта Нанка - два момка,
два момка, два любовника.
Милан си мама думаше:
- Нека играят, мамо,
нека си хабят думите.
Нанка й мойта, пак мойта,
моя е пръстен у Нанка,
Нанкината кърпа у мене,
кърпата за венчаване.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010