* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Миланчо болен лежеше,
мама му над главата му,
клонче босилек държеше
и на Миланча думаше:
- Миланчо, синко Миланчо,
я стани, стани, Миланчо,
я стани, мама, погледай,
буйно се й хоро събрало,
до наш'те й порти допряло,
до наш'те порти чамови,
чамови и чимширени.
Миланчо дума мама си:
- Майно льо, стара майно льо,
не ми кахъря повдигай,
не ми сърчице повреждай.
Я стани, мамо, я стани,
я стани, мамо, я иди,
че иди горе в собата,
запали златно кандило,
че се на Бога помоли -
дано си ази оздравям!
Че стана, джанъм, мама му,
отиде горе в собата,
запали златно кандило,
че се на Бога молеше -
дано Миланчо оздравя!
Кога се назад завърна -
Миланчо си лежи умрял...
Викна мама му да плаче:
- Миланчо, синко Миланчо,
Миланчо, един на мама,
дотук ли беше, Миланчо,
Миланчо, мама, Миланчо!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010