|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен момък - либето му играе хоро
Разболял ми се е млад Милан,
та е лежал Милан, та е болял,
цели ми девет години.
Роднини го забравиха,
комшии го оставиха.
Майка му не го забравя,
не го забравя и не го оставя.
Отива и вика на Милана:
- Тук ли си, синко Милане?
Ти стани, синко, в неделя,
има три сватби,
и трите наша роднина.
Тебе за девер каниха.
Първата е, чедо, чичова,
втората е, чедо, лелина,
третата е, чедо, вуйчова.
Ти стани, чедо, та види,
какво хоро се е заиграло,
заиграло и завило,
от чичовите порти до наш'те.
Милан се тежко обажда:
- Не мога, мамо, не мога,
тънка ми снага прогнила,
змия ми очи изпила,
в перчем ми гнездо извила,
ти стани, мамо, си иди.
Жегларци, Тервелско; сватбена (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана
със "Синовен глас от гроба".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|