* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял ми се млад Милан,
млад Милан, млада войвода,
че лежал Милан, че болял
цели ми девет години.
Девет постелки изгнили
и девет пъстри възглавки.
Вън го на двора изнели,
на двора, на калдаръми.
Майка му диван седеше
и си на Милан думаше:
- Милане, сино Милане,
бре, стани, сино, бре, стани,
погледни горе, надолу
край бегличките хармани,
край бегличките чаири -
какво се хоро виеше,
виеше, та играеше...
До твоя Донка, сино льо,
дур два ми вакли овчаря,
двамина с една премена,
двамина с каръм калпаци,
двамина с дишон димии!...
Милан си мамо думаше:
- Мамо льо, стара мамо льо,
нека си играят, да играят,
Донка е моя, па моя -
Донкин е пръстен у мене,
пръстена сгоденишкия,
моя тестимел у нея,
тестимела главенишкия...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010