* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Сино Милине, Милине!
Разболял се е млад Милин
на биличките хамбари.
Майка му седи над глава,
стари му тейно над ноги.
Мама Милина думаше:
- Сино Милине, Милине,
стани ми, синко, погледни,
погледни горе, надолу,
всред село на хорището,
какво се хоро виеше -
любе до любе играят.
До твойто любе, сино ле,
до твойто любе, до Радка,
двамина, сино, играят,
двамина вакли овчари,
и двамината с укари,
двамината с бели науве.
Милин на майка думаше:
- Нека си, мамо, играят,
нека си дерат цървули,
нека й прашат саята,
Руска е моя, та моя,
моя е пръстен у нея,
нейния гердан у мене!
Тя има сестра по-малка,
по-малка и по-хубава,
за нея ще се оглавя!
До толкоз Милин продума
и се със душа раздели,
със душа и с милно сърце...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010