* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Хей, чудо ми, чудо станало
в пустото село Бояджик,
тези ми бояджичени,
тези ми млади момчета,
тези ми луди делии,
те на работа не ходят - (2)
денем те ми все лежаха,
печено агне ядяха,
червено вино пиеха
и люта, холан, ракия,
нощя аскер талим играят,
царя се люто заканят
царството да му погубят,
пашови жени да робят...
Ах, аман, аман, бре, аман,
от тези луди българи,
нали са сами издадници,
на Иванча на чорбаджия,
негово момче Стоенчо.
Стана Стоенчо, отиде
в Сливен, касаба голяма,
при сливенския каймакам.
Той на пашата продума:
- Бре ой те тебе, пашо ле,
да знаеш, ала не знаеш,
какво ми й чудо станало
в нашето село Бояджик -
нашите боядджичени,
нашите млади момчета,
те на работа не ходят -
денем те лежат във село,
печено агне си ядят,
червено вино си пият,
нощя аскер талим играят,
царя се люто заканят
царството да му погубят...
Де зачу каймакам тез думи
и той се люто разсърди,
и се изясно провикна:
- Бре, ой ви вази, гавази,
тънки ми млади черкези
и анадолски арапи,
я си ставайте, сбирайте,
вземайте пушки, ножове
и още саби, пищови,
в Бояджик село ще идем,
селото ще им запалим,
мъжете ще им изловим,
жените ще им изколим,
децата ще им поробим...
Станали, холан, тръгнали,
в Бояджик село отишле,
всред село на мегданите,
всред село на дюгяните.
Като във село отишле,
никойчек не ги запита,
ни "Добре дошъл, каймакам!";
отдалеч глави повиват:
- Татък се махни, бре, куче,
кожата да ти одерем,
месата ще ти насечем,
че ще си, холам, нахраним
бояджишките кучета.
Каймакам се грозно ядоса -
грозна заповед издаде,
жив човек да не оставят!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.