* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Какъв е спомен станал,
за Бояджик, село голямо.
В Бояджик хоро играе,
до всяка мома и момък;
отдолу иде бабичка,
бабичка прегърбатичка.
Баба дума бояджици:
- Бояджийци, сербез чорбаджии,
бързо хорото пръснете,
отдолу иде пашата.
пашата, Шефкет пашата,
с двеста леки черкези,
с двеста черни манафи
и двеста голи жебеци,
пашата в село ще влезе!
Бояджийци сербез чорбаджии,
бързо хорото пръснали,
и при кадия отиват,
и на кадия думаха:
- Какво да правим, да сторим,
отдолу иде пашата,
пашата, Шефкет пашата,
с двеста леки черкези,
и двеста черни манафи,
и двеста голи жибици.
- Бояджийци сербез чорбаджии
и туй ли още не знаете,
и туй ли да ви науча.
кой търпан, брадва вземете,
селото обиколете.
Бояджийци сербез чорбаджии,
кой търпан, брадва вземали,
селото обиколили.
Паша се назад отдръпна,
сал два залпове хвърлиха.
Доде слънцето залезе,
двеста момчета паднаха;
дотето среднощ настана,
двеста млади девойки,
и те на въже висяха,
додето слънцето изгрей;
и двеста малки дечица,
и те на огън горяха...
Паша Бояджик посече
и през Бояджик премина
и за София замина.
Насреща иде русначе,
от руски консул пратено,
то телеграма донесе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.