|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г. Задала ми са, бре, тъма
Потур, Северна Добруджа - Румъния (СбНУ 35, № 207 - "Черкези пленяват село Бояджик"; =БНТ 3, с. 545 - "Клането в село Бояджик"). Съставителите отбелязват: Песента е вярно отражение на събитието в ямболското село Бояджик на 15-17 май 1876 г. Това събитие в доклада на английския вицеконсул в Бургас, Чарлс Брофи, от 14. VІ. 1876 г., е представено както следва: "Истината... е следната. Жителите на съседните села избягали в Бояджик със своите стада, чарди и друго имущество поради страх от башибозуците и черкезите. Някои от башибозуците отишли в селото и поискали да бъде предадено всичкото оръжие - неизменното въведение към разбойничество и обир. Българите тогава отказали да предадат оръжието си на башибозуците, които уведомили за това Хашим ефенди, каймакамина на Ямбол. Последният, действувайки по заповед от Сливен, отишъл в Бояджик, който е в казата на Сливен. Селяните му казали, че те са готови да предадат оръжието на власти от техния собствен окръг. След като този отговор бил телеграфирай в Сливен, Шефкет паша, командуващ тамошната войска, бил изпратен в Бояджик с голяма башибозушка сила и малко артилерия. Когато пристигнал на мястото, първенците на селото излезли да го посрещнат и се хвърлили в краката му, като заявили, че не са настроени зле към правителството и че те се събрали само за да бранят семействата и имуществото си от нападенията на черкези и башибозуци. Тогава Шефкет паша запитал дали ще предадат оръжието си. Пратениците отговорили утвърдително, казвайки, че ще се завърнат в селото и ще го съберат. Те се върнали с такова намерение, но том като влезли в селото, била дадена заповед от Шефкет паша за нападение с пристъп и започнало общо клане." От около 2000 мъже, жени и деца само около 50 успели да избягат..
============================= |