* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Кадъна на чушмя седеше.
Отдолу иде турлаче,
турлаче младо търговче.
Като я видя турлаче
та се турлаче поспря.
Кадъна дума турлаче:
- Бе върви, върви, турлаче;
ний не сме бели кадъни,
а най сме черни робини.
Знаеш ли, холам, турлаче?
Знаеш ли, холам, помниш ли?
Когато Буяджикя сякоха,
дванайсет души заклаха
в нашите изби дълбоки
и целия Буяджик запалиха.
Ний бяхме моми хубави,
Нази робини прибраха.
Върви си, върви, турлаче!
Когато в Буяджик отидеш,
да питаш и да разпиташ
за Коля, за попов Коля.
Много му здраве занеси
от чичовата му дъщеря -
чичовата му Марийка!
Прави, що прави Кольо,
прави, що прави - да дойде
до тази чешма голяма.
Аз на чешмата ще чакам
да ме в България отведе,
от турци да ме отърве,
от това робство проклето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.