* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Голямо е чудо станало
в Бояджик село голямо.
Пустите бояджичани
сами си бела сториха,
сториха и направиха.
Продават кола и волове
да вземат пушките и ножове,
селото да си завардят,
че турци да не влизат.
Откъде се е научил пашата,
пашата одрински.
Ах, че си паша посъбра
да двеста башибузуци
до триста голи манафи
и петстотин леки черкези.
Ах, че ги паша поведе
за това ми село Бояджик.
Като селото приближи
паша си войнско подбира
топове да си напълни
и малко да си починат
по малко хлебец да хапнат.
А в това ми село Бояджик
хоро ми играят до всяка мома и ерген.
А пък бояджишките чорбаджии
те си на пейки седяха,
броенжици прехвърлят
и бели монети хвърляха.
Отдолу иде бабичка,
бабичка стара и запряла.
Право в хоро отива,
на ерген дума:
- Играйте, баба, тропкайте,
тава ще ви е сетното хоро.
Ергени баба думаха:
- Защо думаш, бабо, тази дума?
Бабичка ергени думаше:
- я се надолу обърнете
колко турци се задали
в село ще влизат.
А тези бояджички чорбаджа,
те си на хора извикват:
- Вземайте кой какво улови...
Докато са в окопите
първи се е топ хвърлил,
сред хорото топа и паднал.
Втори се е топ хвърлил
черквата съборил
и селото заградила,
и влизат в селото,
и всички мъже изкарват.
Пък тези леки черкези
наниз от вратове на булка вземали
и са ги извън село изкарали.
Само десетина младежа успели
успели да си избягат
в Сливен града отишле.
Откъде и научил пашата,
че в Сливен има боядчани.
Паша си войска поводи,
В Сливен града отива.
За една седмица вървели
всичките клепиизповил
и ги за Бояджика поваля,
там да им главите отрежи.
Като в пътя вървели
отсреща им иде конче,
конче младо казаче.
Казаче писмо на паша дава.
В писмото било написано:
- По скоро бояджици да освободят,
ако ги не освободиш мисли му,
ще си разправя с такъв дядо Ивана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.