* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Рада по двори ходеше
и си крави изкарваше,
и на майка си думаше:
- Мальо льо, мила мальо льо,
мальо льо, та чула ли си,
Бояджик, село голямо,
там са черкези отишли,
старите хора колили,
децата под кон тъпчеха,
момите роби зимаха.
Рада на мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
я да знъм, мамо, я да знъм,
ко ли ща тука да дойдат,
зъ мъча, мамо, да бягам,
да бягам да са отърва.
Ти скрий ги, мамо, ти скрий ги,
ти скрий ги буля и батя,
че са на снага гиздави,
че са на хубост хубави!
Таман си това хортуват,
черкези в двора увляли
и са у къщи отишли.
Черкези думат Раде ле:
- Раде ле, бяло хубаво,
ти стани, та са примене
със твойта сербез премяна,
надяни девет сукманя,
десети сукман перото,
че ша та, Раде, заведем
на нашто село хубаво
при наште бели кадъни!
Рада черкези послуша
и тя са Рада премене
с тяхънте сербез премяна,
надяна девет сукманя,
десета сукман перото,
та че са Рада набеле,
набеле Рада, начерве,
че със черкези тръгнала.
Вървяли, колко вървяли,
га са край море допряли,
черкези думат Раде ле:
- Раде ле, бяло хубаво,
умий си, Раде, лицето,
да н' ти са смеят, Раде ле,
нашите бели кадъни -
дето ти сълзе капало,
лицето ти размътено.
Рада черкезе послуша,
тя са над море наведе,
над море лице да умий.
Рада си лице не уми,
най са във море върлила.
Плула два дня, плула три дня,
та че на края изляла.
Рада си във тях отиде.
Мама на Рада думаше:
- Раде ле, синко Раде ле,
защо си жълта, та бляда?
Рада на мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
знаеш ли, мамо, знаеш ли,
става ми една неделя
се из морето яз плавам -
дето ма й море тласкало,
затва съм жълта, та бляда.
Пуста да остане войната,
пусти да останат черкезе!
Войната й, мамо, причина
млада, мамо, да загина!
Тва щом си Рада продума
и се с душица раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.