* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочул ми се е стар станеник,
станинине, господине,
та се чуло чак до царя,
чак до царя, цар Константин.
Цар Константин хабер прати:
"Къде да е, тук да дойде,
да го питам и разпитвам
отде стана толкоз зенген,
толкоз зенген, баш болярин!"
Отдалеч му се поклони,
отблизо му селям даде.
- Кат ме питаш, да ти кажа.
Даде ми Господ девет сина,
че подкараха девет рала.
До пладне си оран орат,
след пладне си лозе копат.
Дойде година, боллук стана,
(...)
Дойде година кътлък стана,
на сиромасите харизвах,
на богатите продавах
на окичка по жълтичка...
Оттам станах толкоз зенген,
толкоз зенген, баш болярин.
Вам се пее, стар станеник,
от Бога ви тва наздраве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010