|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Станеник (стопанин) се прочува с имане
Чул се е Стойчо и прочул,
чул се е дори до царо,
че си е Стойчо болярин,
че има двори широки
и тия кули високи
от темняново коренье
и от безцено каменье,
та се е чуло до царо.
Цар си улаци попрати,
улаци, бързи юнаци,
та до Стойчоте дойдоха,
та си го лепо питаха -
от що е станал болярин?
А Стойчо си им говори:
- Нали питате, да кажа
от що съм станал болярин.
Разорах църно оранье,
посеях бела белия
и червената пченица
и шестореди ечемик;
метна година, роди се,
метна година - скъпия,
продадох бела белия,
та назех бели грошеве
и тия жълти жълтици;
оттам съм станал болярин.
София, кв. Ботунец; лазарска - на богат и стар човек (Илиев, №
195 - "Богат Стойчо").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|