|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Станеник (стопанин) се прочува с имане
Чул се й Руси, прочул се,
до царя, до Цариграда,
царя му хабер проводи:
"Що стори Руси, да дойде,
нещичко ще го попитам!"
Че стана Руси, отиде
при царя във Цариграда.
И той въз царя излезе,
отдалеко се поклонил,
отблизо селям му даде:
- Алеким селям, царьо льо!
- Селям алеким, Русе ле!
- Защо ме викаш, царьо льо,
или глава ми ще земнеш?
- Викам те, Русе, викам те,
викам те да те попитам -
че си се чул много болярин;
дали го кражба кради
или го намер намери?
Руси на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
ти кат' ме питаш, да кажа,
да кажа, да н' те излъжа.
Нито го кражба крадох,
нито го намер намерих!
Мене ми Господ помогна
дор деветина синове
и девет снахи доведох.
Ний като зорна станеме,
девет се рала дигат,
десето, царьо, аз дигам;
и девет мот'ки се дигат,
девет мот'ки булките,
десета мот'ка майка им,
че тъй ми Господ помогна.
Царя на Руси думаше:
- Иди си, холам, Русе ле,
веш толкоз Господ да ти помогне!
Шумен (СбНУ 35, с. 372, № 467 - "Болярин пред царя").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|