|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Станеник (стопанин) се прочува с имане
Похвалил ми се й Павел ми юнак,
ей Коладе ле, мой Коладе ле,
- Аз каквото имам царя го няма -
ази си имам сребърно двори,
сребърно двори, златни столови,
златни столови, бяла ми кула,
бяла ми кула, писана куна,
писана куна с девет пауна,
с девет пауна, с девет павици,
с девет павици, с девет павчета!
От де го зачу турския царю,
турския царю, влашкия кралю:
- Де да ми доиде Павел ми юнак,
яз да го видя какъв ми човек!
Че отива Павел юнак,
от далеком селям му даде,
от близо му поклон направи.
- Ти ли се казваш Павел юнак?
Отговаря Павел юнак:
- Сам съм си язи сребърно двори,
златни столови, мойте волови,
бяла ми кула - моята къща,
писана куна - мойта стопанка,
девет пауна - мойте синове,
девет павици - мойте снахици,
девет павчета - мойте внучета.
Право си казал Павел ми юнак,
ти каквото си имал, ази си го нямам!
Пиперково, Свищовско; коледна - на домакин с голям род (Архив
КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|