* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Чувал Милош той стадо големо,
на стадото овен коловода,
на овенот дзвонца от петстотин,
на дзвонцата бронца от иляда,
и по него триста разбудници.
Нокь и дене Милош не допират,
къде одит, како облак гърмит,
ягънцата више от майките.
Тоа чудо ни у цара било!
Друго чудо, що е у Милоша -
имал Милош от челик авлия,
на авлия от челик капия,
во авлия зелена ливада,
во ливада дълбоко езере,
во езеро до девет пауни,
со пауни девет пауници.
Покрай ними итра видра играт,
и со нея куна искитена.
Тоа чудо ни у цара било!
А на люди неарно им беше,
му казале на царю на Стамбол.
Прати книга царот от Стамбола:
- Ейди, Милош, ей горски чобане!
Ка да знаеш вамо да си дойдеш,
да си дойдеш во Стамбола града!
Пойде книга Милошу на планина,
е пречека Милош чобанина
и три пъти му се поклонило,
се поклони и книга целува.
Го прашуа негова дружина:
- Защо, Милош, книга е целуеш?
- Ай, дружина, мои побратими!
Ме сайдиса царот от Стамбола.
ми пратило едно парче книга
я да одам во Стамбола града!
Почоайте мое стадо бело,
мое стадо шеесет иляди,
ф час ке пойдам, бърго ке се вратам!
Пойде Милош во Стамбола града.
отдалеку цару поклонует
и му земат ръка и колено.
- Що си ме викал, мои господине?
- Ейди, Милош, ей горски чобане!
Я сум чуло и сум поразбрало,
ти си имал той стадо големо,
на стадото овен коловода,
на овенот дзвонца петстотини,
на дзвонцата бронца от иляда
и по него триста разбудници.
Нокь и дене Милош не допират,
къде одит како облак гърмит,
ягънцата више от майките.
Тоа чудо, ни у цара било!
Друго чудо, що е ке Милоша -
ти си имал от челик авлия,
на авлия от челик капия,
во авлия зелена ливада,
во ливада дълбоко езере,
во езере до девет пауна,
со пауни девет пауници.
Покрай ними итра видра играт
и со нея куна искитена.
Тоа чудо ни у цара било!
Ал е лъга, али е вистина?
- Жи ми бога, мои господине,
я сум радил и Господ ми дало!
Пауните, мои девет братя,
пауници, мои девет снаи,
а видрата, моя първа люба.
а куната, моя мила сестра!
А на царот неарно остана.
- Ей, Милоше, ей горски чобане!
Али сакаш пот сабя да вървиш,
али сакаш по море да плиеш,
али сакаш свекя да ми светиш?
- Ейди, царе, мои господине!
Не сум змия, пот сабя да вървам,
не сум риба, во море да плия,
не сум свекя, тебе ке ти светам!
Ток сум юнак горско офчарище,
да ми даеш коня потаксана
и никако, що е невяната.
Да ми даеш сабя ъргьосана,
що никако не е отворена,
да ми пущиш до триста войници,
да прошетам по поле широко,
опет надзад вамо ке се вратам,
пак со тебе есап ке чиниме!
Па му даде коня невяната,
па му даде сабя ъргьосана.
па се качи Милош чобанина
и си вяна коня потаксана,
и отвори сабя ъргьосана.
Ке дофтаса, со коня погази,
ке дофтаса, со сабя посече,
све посече до триста войника.
Опет надзад Милош се поврати,
со све коня на диван се качи:
- Ела, царе, есап ке чиниме!
Па му велит царот от Стамбола:
- Ейди, Милош, ей горски чобане!
На ти тебе три тоари азно,
на ти тебе три тоари благо.
Ой си, Милош, откъде си дошло,
опет ради, Бог нека ти дает!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010