|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Станеник (стопанин) се прочува с имане
- Русине, гяур Русине,
ти беше върли сиромах,
селски говеда пасеше,
пулока брашно вземаше,
та си децата гледаше...
Я ке те тебе попитам,
право да си ми разкажеш,
какво си чинил и правил,
та стана върли болярин,
болярин и чорбаджия?
- Аго ле, Селимане ле,
йолко ме питаш, да кажа,
тебе ке право да кажа -
язе бех върли сиромах,
даде ми Господ, даде ми
дор деветина синове,
растоха, та порастоха,
направих девет йорала,
със моето си десето,
купих им по чифт биволе,
заорах поле широко,
насеях бела пченица.
Настана скъпа година,
тръгнаха църни търговци,
фърляха църни грошове,
взимаха бела пченица.
Та оттам станах болярин,
болярин и чорбаджия.
Ковчаз, Лозенградско, дн. в Турция; хороводна - на Тодоровден
(Стоин-ИЗТр., № 782 - "От царя по-богат").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|