Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Сиромах Тодор, сиромах,
доскоро беше сиромах,
отскоро стана болярин,
че бе му булка честита -
три пъти му е близнила,
се по три мъжки дечица.
Гледа ги Тодор и тегли -
га ока брашно, кога две,
отгледа девет синове
по на дванайсе години.
Та па ги Тодор поглави
единият за по илядо,
та узе Тодор, та узе
таман до девет иледи!
Отиде Тодор в Загоре -
на по-големи синове
накупи брези биволе,
на мали - мали волове.
Изора Тодор угаре,
бащини ниви, дядови,
па пося Тодор ченица -
повече жлъти кукуруз,
па се пред Бога помоли,
давно се роди енничко.
Даде му Господ, роди се.
Насипа Тодор хамбаре,
хамбаре бела ченица.
Па даде Господ зла зима,
зла зима, скъпа година -
на сиромаси аризва,
на чорбаджийе продава
окица - жлъта жлътица.
Насипа Тодор хамбаре,
хамбаре жлъти жлътици.
Чу се, дочу се до царя -
цар си йе абер проводил
и си Тодора повика.
Цар си Тодору думаше:
- Олан, Тодоре, Тодоре,
щото те питам, да кажеш -
като бе скоро сиромах,
отде си стана болярин?
Царска ли хазна бастиса?
- Царю ле, царю честити,
у мене лъжа не бива -
аз имам булка честита,
тя ми три пъти родила
по три ми мъжки дечица,
отгледа девет синове
по на дванайсе години.
Га с ока брашно, га със две -
със тегло съм ги отгледал.
Та па ги, царю, наглавих
единият по за илядо -
та вземах девет иледи.
На по-големи синове
накупих брези биволе,
на мали - мали волове.
Изорах черни угаре -
бащини ниви, дядови;
насеях, царю, от сичко,
даде го Господ, роди се,
роди се и намножи се.
Па даде Господ зла зима,
зла зима, гладна година -
на сиромаси аризвах,
на чорбаджийе продавах
окица по за жлътица.
Насипах, царю, хамбаре,
хамбаре жлъти жлътици.
Оттам съм, царю, болярин!
Тогаз му царя продума:
- Алал да ти е богатство,
че си го със труд спечелил!

 


Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 247 - "Сиромах забогатява с честен труд - 1"; =БНТ 8, с. 75 - "Прочул се Тодор болярин"; =Работни ръце - чисто лице. Народни умотворения за труда. /Състав. и ред. Елена Огнянова. С., Профиздат, 1984, с. 43 - "Че си го със труд спечелил").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010