|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Станеник (стопанин) се прочува с имане
Прочул ми се тоз чорбаджи,
станенине, господине,
прочул ми се е дор девет царя,
че си има тежко имане,
тежко имане - злато и сребро.
Отговарят царски слуги:
- Ой те тебе, тоз чорбаджи,
отде събра толкоя мъка,
толкоя мъка - злато и сребро,
злато и сребро, кола сребърна?
Отговаря тоз чорбаджи:
- Даде ми Господ девет синка,
девет синка с криви ралца -
до пладнина орат, орат,
след пладнина лозе копат.
Оттам събрах толкоя мъка,
толкоя мъка - злато и сребро,
злато и сребро, кола сребърна.
Таз година бонлук стана,
та напълних девет хамбари,
девет хамбари жълто жито,
девет изби ройно вино.
Продавах го скъпо, скъпо -
кило жито за жълтица,
мера вино за дукато.
Оттам събрах толкоя мъка,
толкоя мъка - злато и сребро,
злато и сребро, кола сребърна,
нам се изля златна ябълка.
Тебе пеем, тоз чорбаджи!
Поздрави ги, тоз чорбаджи!
Черни връх, Шуменско; коледна - на стопанин (СИБ 2, № 230 - "Господ
му дал девет сина и затова има толкова злато и сребро").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|