* * *

Благодарна змия

Рано ми Петър подранил,
рано ми, рано в понеделник.
Нова си кола обърнал,
в гора зелена ще иде,
за дърво, за дафиново.
Както си дърво засече,
от дърво змия излезе,
че се в Петра оплете,
ръцете до раменете,
краката до коленете.
Викна ми Петър да плаче:
- Олеле, Боже, горкана,
не ми ли стига, Божке ле,
тоз моя голям сиромашлък!
Змията на Петра думаше:
- Я мълчи, Петре, не плачи,
я си езика извади,
по език да те целуна.
Я си пазвата разгърни,
през пазва да ти премина.
Ти като си, бре, отидеш,
у вази ще да завариш
булчето ти из дюкян се разхожда.
Туй дърво като го вземеш,
пред дюкянче да го посадиш.
Който пръв в дюкянчето влезе
ти ще го, бре, попиташ:
"Туй дърво как се нарича?"
Ако го, бре, познаят,
ти да им, бре, харижеш,
булчето с дюкянчето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010