|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Благодарна змия
Остана Гьорги сираче
на дванайсет години -
без баща Гьорги, без майка,
па са майка му подиви
къде си Гьорги да даде
и на какъв ми занаят.
Мисли майка му, намисли,
та си го даде златарче.
Седял ми Гьорги златарче
тъкмо ми една година.
Гьорги при майка отиде;
нали е един галеник,
той на майка си думаше:
- Аз не ща, мамо, златарче,
ами си искам чобанче!
Клета е майка Гьоргева,
нали е Гьорги единят -
свали ми гердан от шия,
та купи десет агнета;
шарен му шилих направи
и меден кавал да свири.
Препаса Гьорги шилиха
и си в гората отиде
да пасе вакли агнета,
па си с кавала засвири
из тази гора зелена.
Насреща сено гореше,
във сено пищят змийчета -
Гьорги си гега проточи,
та си змийчета извади.
Като е змия зачула,
че си пищеха змийчета,
три си планини минала,
па си при Гьорги отиде
и на Гьорги си думаше:
- Ей ми те тебе, Гьорге ле,
млад Гьорги, младо чобанче,
хайде със мене да дойдеш,
при моя стари бащица,
па дарба да та надари!
Той ще ти дава жълтици,
жълтици да му не вземаш,
но да му искаш свирката,
свирката от под езика.
Гьорги със змия отиде -
баща й дава жълтици,
Гьорги не ще жълтици,
ами си иска свирката,
свирката от под езика.
Тогиз баща й извади,
та му свирката юдаде,
свирката от под езика.
Гьорги си в гора отиде,
па си в гората засвири,
та го свирката заведе
при едно дръвче зелено
със парици грехнало -
на сяко листче паричка,
на сяко клонче жълтица.
Гьорги си дръвче изскубна
та си го дома посади.
Три пъти дръвче цъфтеше
и до три пъти връзваше -
на сяко листче паричка,
на сяко клонче жълтица.
Па стана Гьорги болярин,
болярин баш чорбаджия.
Селяне себап станале,
на царя хабер пратиле,
че има в Гьорги дръвченце,
три пъти дръвче де цъфти
и до три пъти де връзва.
Царя си хабер допрати,
та си ми Гьорги извика.
Гьорги при царя отиде,
царя на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, младо чобанче,
ти имаш дръвче чутовно,
ти не си, Гьорги, достоен
такова дърво да гледаш -
дръвчето ще го отскубнеш
и тука ще го донесеш!
Гьорги си дома отиде
и си дръвчето изкумна,
та го в палата отнесе
и там го Гьорги посади.
Като го Гьорги садеше,
люти го клетви кълнеше:
- Да цъфтиш, дръвче, да цъфтиш,
да цъфтиш, но да не връзваш!
И така ми е станало -
цъфтяло дърво, цъфтяло,
цъфтяло, но не връзало.
Три годин са се минале -
царя си хабер допрати -
да стане Гьорги да иде,
дръвчето да си изкумне,
че си е него на късмет.
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 112 - "Сираче с късмет");
шилих - силях.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|