* * *

Благодарна змия

Тейну на Йоргя думаше:
- Йорге бе, един на тейна,
имаме стадо петстотин,
продай си, синко, стадото,
че си захире нямаме.
Йорги тейну си не слуша.
Той си стадото изкара
към трита бука-кохука.
И трита бука горяха.
Първият бук ми гореше,
гореше горе върха му.
Вторият бук ми гореше,
гореше дънер отдолу.
Третият бук ми гореше,
гореше посред средата.
Змеица, змия голяма,
тя си в огъня гореше
и си на Йоргя думаше:
- Подай ми, Йорге, тояга,
от огън да си изляза.
Йорги тояга подаде,
змейница по тояга полази
и се от огън избави.
Змейницу змийче гореше,
змейница дума на Йорга:
- Йорге ле, добър овчарко,
я ми детето извади,
a aз ще те дарба наградя!
Йорги се в огъня хвърли
и змийчето извади.
Че си стадото той подбра
и си в тях отиде.
Карал е малко, не много,
досред е зима изкарал,
че му се зайре привърши,
че му стадото замряло.
Ни коли Йорги, ни дере,
най ги на кладня струпва.
Вакла ги дзвиска поведе,
вакъл ги овен довърши.
Йорги мама си думаше:
- Подай ми, мамо, кавала,
на стадо да си посвиря.
Йорги си с кавал засвири,
кавал си със сълзи облива.
Де го е зачула змейница,
тя го по думи разбрала,
тя го по кавал зачула.
Че си при Йоргя отиде
и си на Йоргя думаше:
- Не плачи, Йорге, не тъжи,
ти мене добро направи -
аз ще ти добро направя.
Че му стадото оживя...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010