* * *

Аврамова жертва

Oй Авраме, Аврам, богати Аврам!
Аврам живеше девендесет години,
чедо си нема от сърце,
старо остаре сос бела брада.
Аврам седеше отвън от село,
оти си нема чедо от сърце!
Аврам се моли в гора зелена,
у гора зелена на Риста Бога:
- Ой Боже мили, сполай тебе,
дай ми, Боже, чедо от сърце,
да ми поживе три години,
богати Аврам измет да види,
пак ще го давам курбан на Бога.
И се повърна богати Аврам,
във рамно поле на четири друма,
Аврам причека до триста душе,
до триста души се ябанджие;
Аврам си госте дома одведе
да ги нагости, да ги напои.
Аврам ми рече на триста гости:
- Яжте и пийте, Бога молейте,
молба да иде на Риста Бога,
чедо на мене Господ да даде,
да ми поживи три години,
пак ще го давам на Бога курбан
пак ще го давам да го заколем.
До триста госте ядоха, пиха,
молба молиха, молба се фана,
и на Аврам се сон посони,
Божи ангели у гора зелена:
- Бре айде, Аврам, богати Аврам,
да си заведеш твое венчило,
твое венчило баба Сара,
отведи е на свои дома,
Господ ке даде чедо на тебе.
Аврам заведе свое венчило,
та го отведе на свои дома,
Господ му даде чедо от сърце -
Аврам породи си мъжко чедо,
Аврам напиша бела книга,
калесат попове, владики
и порукат куми калитате;
покръстиха малко дете,
кърстиха го дете Исака.
Та му поживи до три години,
и на Аврам се сон посони
от ясно небо от Божи ангел:
- Бре айде, Аврам, дете заколи,
нели ще дадеш курбан на Бога? -
Аврам се моли на Риста Бога:
- Нека ми живи девет години,
с ноге да стъпне, сос уста да вреви,
богати Аврам измет да види
от свое чедо дете Исака.
Молба се фати на Риста Бога,
дете му живи девет години,
сос ноге стъпна, сос уста продума,
измет стори богати Авраме.
Пак се на Аврам сон посони:
- Бре айде, Аврам, дете заколи,
на Бога курбан дете подадеш.
Аврам си рече дете Исака:
- Бре айде, дете, брадва да земеш,
брадва да земеш, у гора да идеш,
във гора да идеш, дърва набери,
дърва набери, оген наклади.
Аврам ке дойде и ке докара
два бяли овни,
да ги заколем на Бога курбан.
Дете Исака брадва е зело,
у гора отиде дърва набрало,
дърва набрало, оген накладе,
татко си чака на ровни пъте.
Аврам си иде и сабе носи,
сабе носи, овне не кара,
Тога продума дете Исака:
- Ай, татко, татко, богати Аврам,
защо не караш два бяли овни?,
Що ще заколиш на Бога курбан?
Аврам продума дете Исака:
- Бре мълчи, дете, немой ми вревиш,
сърце да жале, сълзи да роне,
татко ке даде дете Исака,
дете Исака на Бога да заколе.
Тога продума дете Исака:
- Хай татко, татко, богати Аврам,
нели ще дадеш мене да заколеш,
распаши, татко, копринен пояс,
вързи ми, татко, ноги и ръки,
немой да махна да те потакнам,
да те потакна грях ке се наберам!
Аврам распаса копринен пояс,
та му привързе ноги и ръки,
сабе извади дете да губи.
И на Аврам се гласи порукна
от ясно небе Божи ангел,
сабе му фати, дума му рече:
- Назат, назат, богати Аврам,
немой си губиш дете Исака,
веке си Аврам Бога верувал,
сърце ке дадеш за Риста Бога;
обърни се, богати Аврам
що ке видиш, това заколи,
това заколи на Бога курбан.
Аврам си върна, та си погледна,
два бяли овни Господ му даде.
Аврам се пусна овен да фати,
не му се даде да го заколе,
нишан остана камен да седи.
Аврам се пусна по вторен овен,
та го заколе
и го подаде курбан на Бога.
Я от тога е курбан останал
на Бога да се подава.
Пак си заведе дете Исака,
одвело го е Аврам дома си.
Аврам калеса сичкото село,
за Боже име Аврам да ги гости,
че му остана дете Исака.
Аврам породи дете Исака,
Исак породи а и Йосифа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.