* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми беше Стефанчо
вечеря да си вечеря
с негова стара майчица,
с негова булка хубава,
хубава булка - Диляна.
Седели, яли и пили
дорде са петли пояли,
пояли и повторили.
Гозбата им се свършила,
виното си изпили.
Стефан Диляну думаше:
- Диляно, булка хубава,
я иди вино наточи
от неточените варели.
Стана Диляна, че отиде.
Наточи и се повърна
до прозореца се изпряла,
изпряла и послушала.
Найната стара свекърва
на Стефанча си думаше:
- Стефанчо, сине, Стефанчо
бре погълчавай булката,
булката хатърсъзката.
На мене хатър не гледа.
В къщи ми път минува,
от огън дор до котлите
и ми чехлите подритва.
Стефанчо дума мама си:
- Мале ле, стара мале ле,
прости й, мале, прости й.
Бърза й работа имала,
затуй ти й пътя минала
белки й хляб в огън гореше,
белки й дете плачеше,
затуй ти й пътя минала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020