* * *

Свекърва-клеветница 2

Димитрова майчица
тя на Димитър думаше:
- Димитре, синко, Димитре,
бре напусни си булката,
булката, хубавелката.
В къщи ми пътя минава,
вънка ми хатър не гледа.
Димитър дума майка си:
- Прости и, мамо, тоз път,
бърза е работа имала,
дете и в очи паднало,
бързала да го извади.
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Бре напусни си булката,
аз ще те олум сгодя
за друга, за по-хубава,
за гюзел бяла Русанка,
за комшийското момиче.
Димитър дума майка си:
- Мале ле, мила, мале ле,
как ще я, мамо, напусна,
нали сме от едно село,
нали ще се в път срещем.
Нали ще ми пътя чака,
нали ще ми селям даде
как ще й селям отвзема.
Димитровата майчица
тя на Димитър думаше:
- Димитре, синко, Димитре,
ти стани рано в неделя,
че си я, олум, изведи,
та я заведи, заведи
в голяма гора незнайна.
Там, дето човек не ходи,
там, дето куче не лае,
там, дето петел не пее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020