* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляни думаше:
- Либе Диляно, Диляно,
аз ще да ида, Диляно,
у чичови си на гости,
ти да ме, либе, почакаш,
доде петлите пропеят,
пропеят и да повторят,
портите да ми отвориш,
след мен да ги затвориш!
Ако ме, либе, не чакаш,
главата ще ти отрежа
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
И Диляна го послуша.
Седя Диляна, чака го,
доде петлите пропели,
пропели и повторили,
и потретили да съвне.
Ока бял памук изпрела,
девет вретена напрела,
три мъжки ризи ушила,
пак си не дойде млад Стефан.
Мъжко й дете заплака.
Миленината свекърва,
Дилени върла душманка,
а тя Дилени думаше:
- Снахо, Диляно, Диляно,
я иди, снахо, та поспи,
мъжко си дете придой!
Кога си дойде млад Стефан,
аз ще те, снахо, събудя,
портите да му отвориш,
след него да ги затвориш.
Диляна я й послушала -
легна Диляна, та заспа,
мъжко си дете придой.
Тамън Диляна заспала,
ето го Стефан си иде.
Не го й чула Диляна,
на го й чула майка му.
Тя му портите отвори
и след него ги затвори.
Стефан майка си попита:
- Къде й, мамо, Диляна,
та ми портите не отвори
и след мен да ги затвори?
Мама Стефану думаше:
- Синко Стефане, Стефане,
кога ме питаш, да кажа
къде й, сино, Диляна,
та ти портите не отвори
и след тебе да ги затвори.
Откак си, сино, ти излял,
Диляна легна, та заспа,
мъжко си дете придой.
Стефан се люто разсърди,
а той във къщи увлезе,
извади остро ножченце,
та й главата отряза.
Дилени глава скачаше,
тръпен й език думаше:
- Либе Стефане, Стефане,
кво ти сторих, направих,
та ми главата отряза?
Стефан Дилени думаше:
- Либе Диляно, Диляно,
дали ти снощи заръчах
ти да ме, либе, почакаш,
портите да ми отвориш
и след мен да ги затвориш,
че ще ти главата отрежа
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско,
я ти ме, либе, не чака,
ами си легна, та заспа.
Диляна кай Стефану:
- Либе Стефане, Стефане,
аз седях, либе, та чаках,
доде петлите пропяха,
пропяха и повториха
и потретиха, да съвна;
ока бял памук изпредох,
девет вретена напредох,
и три мъжки ризи уших,
тебе те няма отдолу,
отдолу, от търговия.
Мъжко ти дете заплака,
аз при детенце отидох,
детенце да ти придоя,
а майка ти ме накара
да легна, либе, да заспя:
- Кога си дойде млад Стефан,
а аз ще те събудя!
И Стефану се нажали,
на клето сърце намили,
изведи остро ножченце,
та се във сърце прободе,
та па Дилени думаше:
- Либе Диляно, Диляно,
леж сега, либе, да лежим,
да се майка ни находи
по Стефанови дворове,
по Стефанови кунлуци,
мама детето да гледа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020