* * *

Вдовец (старец) спечелва мома на облог

Хубава Радо, Радо ле!
Дето слънцето заходи,
там има, Радо, зелен бор
и под бора си седеха
Радини брате троица,
червено вино пиеха,
между себе си думаха:
- Кой ще ми ся юнак нае,
да си прехвърли зелен бор,
листето да му преброи,
да вземе Рада сестра ни.
Редом ся юнаци фъргали,
не може да го прехвърлят,
на листе да му преброят.
Отдолу иде циганче
и в ръка носи бял камик,
та си прехвърли зелен бор;
очи метна, лист преброи,
та взело Рада хубава.
Рада викнала, що могла:
- Боже ли, мили боже ле!
Така ли Рада мислила,
бяла промяна готвила,
черно циганче да вземе,
на дарба Рада да ходи
по село и по друмове?
Циганче Рада продумва:
- Я мълчи, Радо, не плачи,
ако съм азе циганче,
а майка ми е кавурка,
кавурски ще те посрещни.
Не щем тя пуща, Радо ле,
из село, Радо, да ходиш,
доде дарове содереш.
Пристала Рада хубава,
та я циганче завело.
А майка му е излязла;
та не е била кавурка,
ами е била циганка,
та я цигнски посрещна
и и цигански продума.
Ка виде Рада хубава,
че на циганче говори:
- Циганче, черно катунче!
Я дай ми златна чакия,
да разрежеме яболка
и с тебе да я изядем.
Не сетило ся циганче,
но и дало чакия,
не разрезала яболка,
но се в сърцето удари,
черни съ кърви заляха
и тя си трепно думаше:
- Циганче, черно катунче!
Да се находи майка ми
по циганските гробища.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021