|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец (старец) спечелва мома на облог
Море, сарай Донко, гиздава девойко,
сараевско е поле широко,
на полето дърво най-високо,
та не може пиле да прелита.
Под дървото има хладна сенка,
на сенка има мека постеля,
на постеля до троица терзии,
до терзии седи сарай Донка,
Донка седи, та ми конци сука.
Проговаря Илия терзия:
- Кой прехвърли дърво най-високо,
той кье вземе Донка църноока!
Не можаха дърво да надхвърлят,
прехвърлило гърче анадолче.
Проговаря Донка църноока:
- Леле лице, лице, бело лице,
ка си бело, бело и цървено,
та тебе ли гърче кье кердоса?
Леле очи, леле църни очи,
защо бе'те толку църни очи,
та вази ли гърче кье кердоса?
Леле вегьи, леле църни вегьи,
защо бе'те толку църни вегьи,
та вази ли гърче кье кердоса?
Леле ставо, леле рамно ставо,
защо беше толку рамна ставо,
та тебе ли гърче кье кердоса?
неуточнено, Североизточна Македония (Михайлов 1924, № 89 - "Сарай
Донка и гърче анадолче") .
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|