|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец (старец) спечелва мома на облог
- Ой, Лозено, Лозено девойкьо!
Колико е поле Сараево,
у него ми нийде нищо нема,
саде едно дърво ябленово,
под дървото, студени кладенец;
под кладенец, свилена постеля;
на постеля, Лозена девойкя,
оздоле ида китени сватове,
сватове и ядна младоженя.
Проговори Лозена девойкя:
- Стойте вие, китени сватове,
и тизека, ядна младоженя;
заставете свирки и тупанье,
положете белите фруглици,
па слушайте що чем да ви думам:
- Кой пристрели върше абленово,
кой преброи лиске абленови,
той че вземе Лозена девойкя!
Слушаха я китени сватове;
заставили свирки и тупанье,
положили белите фруглици,
си стреляха върше абландво.
Си стреляха и пристрелиха го.
Си броиха лиске абленово,
си броиха, не преброиха го,
оздоле иде проклето Латинче,
в ръка носи пръчка чемширова,
метна очи та лиске преброи;
хвърли пръчка, та върше пристрели.
Тогай викна Лозена девойкя:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Бело лице, защо ли те белих?
Тънки вежди, защо ли ви теглих?
Църни очи, що ви сурмесувах?
Половини, защо ви пристежах?
Да ви кине проклето Латинче?
Ярлово, Самоковско (Шапкарев 3/1972, № 499 - "Лозена девойка
и Латинче").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|