|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец (старец) спечелва мома на облог
Ой, Лозано, Лозано девокье,
колкото е поле Сминдарево,
нийде нема ни сенкя ладена,
нийде нема ни вода студена.
Сред полето дърво ябленово,
на яблено високи чардаци,
на чардаци Илия терзия
и до него Лозана девокья,
та си гледа нагоре-надолу,
догледала презморски сватове.
Сватове се облог облагаха -
кой прехвърли на яблено върше,
кой преброи на яблено лискя,
той кье вземе Лозана девокья.
Никой си се наем не наима.
Найме си се Църна Арапина;
с ръка махна, дървото прехвърли,
с око кимна, лискята преброи.
Говореше Лозана девокья:
- Бог те убил, мое бело лице!
Та защо бе лице толко бело?
Ага кье те арапин кердоса.
Кердосай ме, Ситнице водице,
та ме носи в Гьоргево ливаде,
там да гниа, там да се разгниа,
там да никна куин-детелина!
Ага дойдаа Рабрьовите коне,
ден да паса, за нощ пукнаа;
ага дойдаа Гьоргевите коне,
ден да паса, два дни да играа!
Банско, Разложко (СбНУ 48/1954, № 228 - "Лозана девойка
се удавя, за да не вземе чер арапин - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|