|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Старец и моми
Посадил ми дедо рамен бел босильок -
на оная рида, рида без вода.
Му се научия до две малки моми -
босильок да берат, щета да му чинет,
ми се задскри дедо зад свекло'и перя.
Повтур ми дойдо'а до две малки моми -
босильок да берат, щета да му чинет.
Се спущи дедо, я фати Стойна; -
Стойна му велит: - Пущи ме, дедо,
пущи ме, дедо, я сум ти мнука!
- Кога си ми мнука, що бараше тука,
босильок да бериш, щета да ми чиниш? -
Я пущи Стойна, я фати Доста; -
Доста ми е мала, лъга та не знаит,
туку му велит: - Пущи ме, дедо,
кье донесам майка, бела и цървена,
морска кадъна. И дедо й велит:
- Кога имам млада, чуму ми е стара?
Струга - Македония (Миладиновци 1861, № 267).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|