* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Горката Марга, клето сираче,
сиракувала девет години!
Проговаря си хубава Марга:
- Дано ме иска добро юначе,
дано ме вземе, да си отдъхна!
Оженила се хубава Марга;
не отдъхнала, а въздъхнала
от зла свекърва и от зъл свекър,
и от две зълви, като две зъми -
свекър й беше селски изедник,
свекървата й стара вепирка,
а двете зълви, две самодиви!
Накарали са горката Марга
на тих бял Дунав дрехи да пере -
черните дрехи бели да прави,
белите дрехи черни да прави!
Колкото пере черните дрехи,
черните дрехи по-черни стават;
колкото пере белите дрехи,
белите дрехи по-бели сткават.
Прала ги Марга до синьо пладне,
па на свекърва тихо говори:
- Пладнувахте ли, да пладнуваме?
Отговаря й стара свекърва:
- Ние пладнувахме и за теб има
добър дял гозба от море риба,
от море риба в сребърен сахан,
на полицата под паницата.
Веднъж хапнала горката Марга,
веднъж хапнала и дваж викнала:
- Скоро, Стояне, студена вода!
Стоян си хукна, зълва извика:
- Върни се, бате, буля умира!
Стоян се върна, тя пак извика:
- Скоро, Стояне, студена вода!
Че погледали, та че видели,
че не е било от море риба,
от море риба в сребърен сахан,
на полицата, под паницата,
ами е било от змия глава,
от змия глава, от гущер крака,
та отровили горката Марга!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021