* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Га беше Радка мънинка
баща й беше сиромах,
сиромах, селски говедар,
селски говеда пасеше.
Когато Радка порасна,
Радкин се тейно въздигна,
направи къща висока.
Радка в къщата тъчеше,
хем тъче Радка, хем пее.
Буля й некаилната,
буля й каил не стана,
вземала й кирка, лопата,
че отиде в гора зелена,
под камък змия улови
и я в тях си занесла,
добра си гозба сготвила
и си в Радкини отиде,
и си на Радка думаше:
- Калино Радке, булина,
таз вечер у нас да дойдеш,
бате ти Добри си дойде
от Бургас, града голяма,
прясна си риба донесе,
добра съм гозба сготвила,
да дойдеш да вечеряме.
Радка в булини си отиде,
потопи Радка, повтори,
повтори Радка, потрети,
на земя Радка паднала
и си на буля продума:
- Какво ти, бульо, направих,
че да ме, бульо, отровиш?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021