* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Заспало Раде у ладен зимник;
войно го буди, ем си му дума:
- Стани ми, Раде, агне галено!
- Не мога, Войно, Войно, да стана!
Снощи съм яла сладка вечеря,
сладка вечеря - риба моруна.
Свекър ми я е у лов хванал,
у лов я хванал, под бели камик.
Зълва ми я е дома донесла,
свекърва ми я вечера готви,
ем си готвеше, ем наричаше:
- Кой си вечера, нема да руча!
А азе, Войно, Войно, не слушах -
ем си вечерях, ем си па ручах.
Умрех си, Войно, за студна вода!
Иди ми, Войно, вода донеси!
Тръгнал е Йован за студна вода,
майка го ока, вика по него:
- Върни се, върни, синко Йоване,
либне ти умре, вода не иска!
Върнал се Йован, либне му живо,
либне му живо, вода му иска:
- Умрех си, Войно, за студна вода!
Иди ми, Войно, вода донеси!
Тръгнал е Йован за студна вода,
сестра го ока, вика по него:
- Върни се, върни, братко Йоване,
либне ти умре, вода не иска!
Върнал се Йован, либе му живо,
либне му живо, вода му иска:
- Умрех си, Войно, за студна вода!
Иди ми, Войно, вода донеси!
Тръгнал е Йован за студна вода,
баща го ока, вика по него:
- Върни се, върни, синко Йоване,
либе ти умре, вода не иска!
Върнал се Йован, либне умрело,
либне умрело, вода не иска...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021