* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Имала майка едничък сина,
едничък сина, сина Стояна,
малък го е майка оглавила,
глупав го е майка оженила,
довела му е глупаво любе,
не знаело е пране да пере.
Та приводили го на рекана,
чернано пране бяло да стане.
Пладнина дойде, невеста не дойде,
вечера дойде, невеста не дойде,
среднощи дойде, невеста дойде,
на порти чука, чука и вика:
- Стани ми, либе, порти отвори!
Дорде да стане първото либе,
станала е старата майка:
- Оти, невесто, снощи не дойде
на наша сладка топла вечера?
Варили бехме риба моруна,
на плет ловена, в гърне варена.
Зьоми, невесто, в саханчено е,
в саханчено е в долапчено е,
зьоми, невесто, да вечероваш!
Еднъж хапнала, дваж е охнала:
- Ох леле, бабчо, отрови ли ме,
раздели ли ме с първоно любе,
първоно любе, синча Стоянча!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021