* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Кога бе Янка мъничка,
баща и беше сиромах,
сиромах селски говедар.
Когато Янка порасна
баща и стана болярин,
болярин селски богаташ.
Направи изби дълбоки
вдигна къщи високи.
Сложил е Янка да тъче,
да тъче талки дарове.
Хем тъче Янка, хем пее:
- Караджа, либе Караджа,
тате в Аджлак ще отива
и мене иска да води,
какав армаган да купя,
да купя, да ти донеса?
Отде я зачу буля й
буля й каил не стана.
Отиде в гора зелена,
обърна дърво и камък
намери змия усойна,
усойна змия, отровна,
че я на гозба направи
и си на Янка извика:
- Калино Янке, Калино,
бате ти риба донесе,
буля ти гозба направи,
ела Калино да ядеш.
Янка си от стан излезе,
че седна Янка да яде.
Една е хапка хапнала,
една лъжичка сръбнала
и на татко си повика:
- Я ела, татко, да видиш
буля ми каил не стана,
отровна гозба сварила
и с нея мене отрови.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021