|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
Мома Недельо, Недельо,
една Неделя на майка,
и за син, и за дъщеря.
Скришом я майка годила
за Димо, за евреина,
че й са мили еврее,
че возат кола златени
и пият с чеши сребърни.
Ала Неделя злочеста,
та е на зло налетяла,
на два девере змейове,
на две етърви змеици.
По-стара каже на по-млада:
- Мари по-млада етърво,
а да поберем берия,
да купим жълта отрова,
да отровиме Неделя,
по двори да ни не ходи,
рухото да ни не носи.
По-млада каже на по-стара:
- Мари по-стара етърво,
а да не берем берия,
да не купуваме отрова,
да не тровиме Неделя,
но като дойде млад Стоян,
ние да я наклопаме.
Да речем: - Браче ле Димо,
ти ходиш, браче, та ореш,
та ореш черно угаре,
и сееш бела черница,
ала си нищо не знаеш,
как я Неделя продава
редом по нови дюкяни
за нахут и за смокини
и за червени ябълки!
Панагюрище (Сугарев 2016, с. 72, № 23); наклопаме - наклеветим;
бела черница - вер. печ. грешка от "бела ченица", т.е. пшеница.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|