* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

- Попей ми, Янке, невесто
от едно гърло-два гласа.
- Не мога либе, Иване, да пея,
нещо ми гърло приседна.
- Що си, Янке, ручала?
- Риба съм либе, Иване, ручала.
- Та кой я, Янке, улови?
- Девер я, либе, улови, у лозе некопано.
- Кой я, Янке, наготви?
- Свекървата, либе, Иване.
- Всички ли, Янке, ядоха?
- Само на мене, либе, дадоха.
Само що Янка издума,
и падна Янка на земи,
и се с душа раздели.
Не било риба моруна,
а било змия отровна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021