* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Излязла е Ганина мома
на пътя, на хоратата,
подяна бяла къделя,
запрела е ново вретено
и се високо провикна:
- Женици, мор махаленки,
наша е Ганка мъничка,
ала е много честита,
честита и доброчеста.
Дорде си Ганка нямахме,
баща и беше сиромах,
сиромах, селски говедар.
Като се Ганка повдигна,
баща й стана болярин,
болярин, селски чорбаджия.
Дор две къщи направи -
едната къща за Ганка,
другата за батя им.
Буля им, некаилката,
буля им урсускинята,
буля им каил не стана,
отиде в долна градина,
повдигна плоча голяма,
извади змия голяма
и я на чорба направи
и си на Ганка думаше:
- Калино, Ганке, булина,
снощи си дойде батя ти
и прясна риба донесе
и я на чорба направих.
Ела, Калино, да ядем.
Първата хапка щом хапна
и на буля си думаше:
- Какво ти, бульо, направих,
та ме, бульо, отрови?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021