|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
- Мари Тодоро, Тодорке,
мари джелепска дъщерьо,
кат щеше турчин да любиш,
в селото турци няма ли,
в селото и в махалата,
та ми залюби, замами
от Хасково хаджи Бекяра?
Тодорка дума Бекяра:
- Аго Бекяро, Бекяро,
ти впрягай, аго, конето,
та ме на баня заведи,
на баня със банените!
Че впрегна аго конето,
та я на баня заведе:
кога ми влезе в банята,
банята пълна и равна -
се бели були-кадъни,
Иринпашови робини.
Всичките песни пеяха,
кога Тодорка запяла,
всичките ги бастисала.
Бре, тия були-кадъни,
тия са дума сдумуват:
- Да купим пелин и отрова,
да отровиме Тодорка!
Всичките каил станали,
леля хи каил не стана,
тя на Тодорка думаше:
- Варди се, снахо, пази се,
че искат да те отровят,
бре, тия були-кадъни,
Иринпашови робини!
Ако ти дават топ-шекер,
вземай го, снахо, не яж го;
ако ти дават стафиди,
вземай ги, снахо, не яж ги!
Любеново, Хасковско; на Свети Четиридесет мъченици - хороводна
(Джиджев 2014, № 551); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|