|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
Раде ле, една на мама,
една бе и ти да не бе,
по-добре беше на мама!
Цялото село викаха -
коя лоша, все Рада лоша,
все Рада лошо правила,
по злия пътя ходила!
Радини дружки кардашки,
те си на Рада викаха:
- Ой, върви, Раде, да идем,
студена вода да вземем.
И Рада стана, отиде.
Радина майка душманка,
тя на дюкяна отиде,
купила жълта отрова,
в сладка га манджа сготвила.
Рада си дойде от вода
и си на мама думаше:
- Мър хайде, мамо, да ручим!
- Ручай, Раде, ручала съм
и за тебе съм остайла!
Седнала Рада да руча -
еднъжкин, дважкин хапнала,
на трито пъти повтори.
Рада се руком изрука:
- Мале ле, отрови ли ме,
мале ле, кандиса ли се
на мойто кротко ходене,
на мойто пъстро носене,
на моите млади години!
Левка, Свиленградско; хороводна - през лятото, вечер (СбНУ 62/2009,
№ 1385 - "Майка отравя дъщеря си заради хорски приказки").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|