|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада снаха, отровена в новото си семейство
Доде бе Станка мънинка,
баща й беше клет сиромах,
клет сиромах, селски говедар.
Като си Станка порасти,
че стана баща й чорбаджий,
направи къщи високи,
високи, чардаклиени,
около пармаклиени,
че купи медни станове.
Станка в станове тъчеше,
хем тъче Станка, хем пее.
Стринка й некаилница,
тя каил не е станала,
взела е остра мотика,
че си в грамаде отиде,
обърна дърво и камък,
улови змия грамадна,
с две глави и с две опашки,
с остро я ножче дробеше,
в ново я гърне вареше.
Че я стрина й изсипа,
че у Станкини отиде,
че си на Станка думаше:
- Калино Станке, стринина,
я ела, стринка, у дома,
чичо ти й ходил на пазар,
прясна е риба донесъл,
топла съм чорба сварила,
ама е твърде маханджий,
твърде ме гълчи чичо ти -
не мога да му наготвя;
я ела, стринка, у дома -
чорбата да ми опиташ.
И Станка беше отишла.
Веднъж е Станка сръбнала
и се изясно провикна:
- Стринке ле, да се провалиш!
Че какво съм ти сторила,
та ме младичка кайдиса?
Току туй Станка издума,
и се от душа отдели.
Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 105 - "Стрина отровница").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|